За първи път в България гражданският брак е установен като единствено валиден с Наредба-закон за брака от 27 май 1945 г. В българското семейно право единствената правно валидна (законна) форма е граждански брак, който исторически се противопоставя на църковния. Той представлява доброволен и равноправен съюз между мъж и жена, сключен с цел създаване на семейство при спазване на реда и условията, установени със закон и пораждащи взаимни права и задължения, т.е. той представлява правен акт, с който възникват правни отношения между хора. Не е правилно е бракът да се нарича „женитба“, тъй като това е термин (използван предимно в миналото), с който се означава, че мъжът се е сдобил с жена. Правилния термин е „бракосъчетание“. Религиозният обред като ритуал за бракосъчетание се допуска, но е без всякакво правно действие. Така нареченият църковен брак е израз на религиозната търпимост и свободатата на вероизповеданията наложени с чл.37, ал.1 от Конституцията на РБ.