Пръстенът е физическото превъплъщение на брачната клетва. Историята на брачната халка обаче, съвсем не е толкова романтична. През вековете тя е символизирала различни части от брачната клетва, но рядко всички наведнъж. Формата на сватбената халка представлява спазеното обещание за любов и посвещение за вярност. Кръгът няма начало и край, следователно и бракът няма край. Най-ранните брачни халки са били поставяни не на пръстите, а на крайниците.Тъй като нивата на смъртност са били доста високи, а очакванията за продължителност на живота – къси, хората достигнали до извода, че душата на човек може да излети всеки един момент от тялото, причинявайки мигновенна смърт. Те често са опитвали интересни и доста суеверни идеи, за да запазят душата непокътната в тялото. Например, съпругът увивал трева около китките и глезените на новата си съпруга, вярвайки, че това ще удължи живота й. Археолозите са намерили писмени документи в древен Египет, които споменават за брачни халки. Египтяните увивали коноп или други растения във формата на халка, която слагали на пръстите на своите жени. Тези пръстени от растения се разпадали и се късали бързо, затова често трябвало да бъдат заменяни. Кръговете символизирали неумиращата любов по начина, по който го правят и днес, но вероятно не и верността, тъй като повечето египтяни са били полигамни. Въпреки, че древните римляни слагали пръстен на четвъртия пръст на своите жени, тази практика не е имала почти нищо общо с любовта и посвещението един на друг. По-скоро съпругите били собственист на мъжете си и пръстенът символизирал това. Жените от древния Рим не са имали право на глас при избора на съпруг. Веднъж сложила пръстен на ръката, жената вече се е смятала за омъжена. Друга гледна точка е, че халката е гарантирала правата на римската съпруга като такава и я защитавала от нейните съпернички. Мъжете от Далечния и Средния Изток са имали уникален начин да подсигурят верността на съпругите си. Те създали пръстени – пъзели, които били разглобяеми. Ако жената се опита да махне пръстена си, той се е разпадал. Пръстенът е можел да се сглоби наново, но само от този, който е знаел правилната комбинация. Ако съпругът е трябвало да пътува по работа или да иде на война, пръстените-пъзели са били добро средство за подсигуряване верността на жените . В ранните години от колонизацията на Америка, пуританите твърдели, че всяка една форма на украса е прахосничество и е неморална. Разбира се, това означава, че е нямало и брачни халки. Вместо това, мъжете давали на своите булки напръстници като символ на вечната любов, а по-находчивите булки често махали част от напръстника, за да си направят самоделни пръстени. Материалите за халките били различни през годините и зависели от личното богатство и икономиката на държавата. Брачни халки били правени от кожа, камък, алуминий и различни метали. В наши дни те са почти винаги от злато, сребро или платина, като някои хора предпочитат алтернативата да си поръчат пръстени от титаний. Брачните халки за мъже са сравнитело модерно нововъведение. Историята показва, че мъжете винаги са били в позицията на господари и са притежавали съпругата си, а някои са имали и цели хареми. Поради тази причина, мъжете не са считали за нужно да носят бремето на символа на брака. Всичко се променило по време на Втората световна война. Тогава било модно да се носят халки, които да напомнят на мъжа за обичащата го съпруга, очакваща го да се върне у дома. Днес, брачните халки за мъжете са задължителен елемент от сватбения ритуал. Широко разпространена европейска традиция е да се гравира името на любимия и датата на сватбата върху брачната халка, като по този начин се засилва символизма на бижуто. В някои европейски държави брачни халки са самите годежни пръстени и сменят статута си след като бъдат гравирани, и при смяна на ръката, на която се носят. Ако годежният пръстен е различен от брачната халка, той може да се носи на церемонията като в зависимост от местните традиции брачната халка се постававя на същия пръст, над него или на другата ръка. На някои места е прието годежният пръстен да се свали за церемонията и да се пази от шаферката върху специална табла. След церемонията може да бъде поставен наново върху съответната ръка. В наши времена изчистената златна халка е най-популярният дизайн. Медицинските работници често прибягват да този вариант, тъй като халката се поддържа чиста много лесно. Жените обикновено носят по-тесни халки, а мъжете по-широки. Във Франция и френскоговорящите страни, най-често срещаният модел се състои от три преплетени пръстена, които символизират вяра, надежда и любов. Пръстените-пъзели, които вече споменахме, освен в Далечния и Среден Изток, се срещат и в Гърция и Италия. В Северна Америка много омъжени жени носят два пръстена на един и същ пръст: годежен пръстен и изчистена брачна халка. Двойките често купуват тези пръсени в компект, така че да се напасват един върху друг. Брачни халки в келтски стил са също много популярни в САЩ и Канада, а и в други англоговорящи държави, с голям брой жители, имащи ирландски или шотландски предци. Лош късмет ако не е злато. В ирландския фолклор има поверия, според които, ако брачната халка е направена от нещо друго, освен злато, това би донесло лош късмет на младоженците. Други поверия плашат, че е лоша поличба, ако пръстенът не е точно по мярка. Твърде стегнатият пръстен пък може да стане причина за ревност, а твърде свободният също се приема като нещо, вещаещо негативно стечение на обстоятелствата.